Esta es la versión HTML de un fichero adjunto a una solicitud de acceso a la información 'Documents relating to Opinion 1/15 of the Court (Grand Chamber) of 26 July 2017'.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ 
София, 29 май 2015 г. 
Адрес за кореспонденция: 
Република България 
Министерство на външните работи 
Дирекция „Международно право и  
право на ЕС” 
Отдел „Право на ЕС и процесуално  
представителство пред Съда на ЕС” 
Ул. „Александър Жендов” № 2 
София 1040 
 
На основание чл. 48, параграф 2 от 
Процедурния правилник на  
Съда на Европейския съюз 
материалите по делото могат да бъдат изпращани 
чрез компютърното приложения e-Curia  
 
 
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА 
СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 
 
Писмени бележки 
по дело СТАНОВИЩЕ 1/15 
на Правителството на Република България 
 
Представени на основание чл. 196, параграф 3 от Процедурния правилник на 
Съда  чрез  процесуалните  представители  г-жа  Елина  Петранова  и  г-жа  Мария 
Георгиева, надлежно упълномощени от Министъра на външните работи, във връзка с 
Искане  за  становище,  внесено  от  Европейския  парламент  на  основание  чл.  218, 
параграф  11  от  Договора  за  функционирането  на  Европейския  съюз  относно 
съвместимостта  с  Договорите    на  предвиденото  Споразумение  между  Канада  и 
Европейския  съюз  относно  предаването  и  обработката  на  резервационни  данни  на 
пътниците 

 
2
СЪДЪРЖАНИЕ 
 
I. ВЪВЕДЕНИЕ 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
   3 
 
II. ПРАВНА УРЕДБА 
 
 
 
 
 
 
 
 
   3 
а. Договор за Европейския съюз 
 
 
 
 
 
   3 
б. Договор за функционирането на Европейския съюз 
 
 
   4 
в. Декларация (№ 1) относно Хартата на основните права  
на Европейския съюз  
 
 
 
 
 
 
 
   6 
г. Харта на основните права на Европейския съюз   
 
 
   6 
 
 
III. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА    
 
 
 
 
 
   7 
 
IV. ПРАВЕН АНАЛИЗ    
 
 
 
 
 
 
 
   8 
1. Съображения по допустимостта на Искането за становище  
 
   8 
2. Съображения по същество по първия поставен въпрос 
 
 
   9 
3. Съображения по същество по втория поставен въпрос 
 
 
 19 
 
V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ 
 
 
 
 
 
 
 
 
 22 
 
 
 

 
3
I. 
ВЪВЕДЕНИЕ 
 
1. 
Правителството  на  Република  България  има  честта  да  представи  настоящите 
писмени  бележки  по  Искане  за  становище,  внесено  от  Европейския  парламент 
(наричан  по- долу „Парламента”) на основание чл. 218, параграф 11 от Договора за 
функционирането  на  Европейския  съюз  относно  следните  два  въпроса:                       
1)  „Съвместимо  ли  е  предвиденото  споразумение  с  разпоредбите  на  Договорите 
(член 16 от ДФЕС) и Хартата на основните права на Европейския съюз (членове 7, 8 
и  52,  параграф  1)  по  отношение  на  правото  на  физическите  лица  на  защита  на 
личните данни?” и 
2)  „Съставлява  ли  член  82,  параграф  1,  буква  г)  и  член  87,  параграф  2,  буква  а)  от 
ДФЕС  подходящо  правно  основание  на  акта  на  Съвета  относно  сключването  на 
предвиденото  споразумение  или  правно  основание  за  посочения  акт  следва  да  бъде 
член 16 от ДФЕС?”. 
 
II. 
ПРАВНА УРЕДБА 
 
  а. Договор за Европейския съюз (наричан по- долу „ДЕС”)1 
 
2. 
Съгласно чл. 3, параграф 2 от ДЕС: 
„Съюзът  предоставя  на  своите  граждани  пространство  на  свобода,  сигурност  и 
правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на 
хора  в  съчетание  с  подходящи  мерки  по  отношение  на  контрола  на  външните 
граници,  убежището,  имиграцията,  както  и  предотвратяването  и  борбата  с 
престъпността.” 
 
3. 
По силата на чл. 6, параграф 1 от ДЕС: 
„1.  Съюзът  зачита  правата,  свободите  и  принципите,  определени  в  Хартата  на 
основните  права  на  Европейския  съюз  от  7  декември  2000  г.,  адаптирана  на  12 
декември  2007  г.  в  Страсбург,  която  има  същата  юридическа  сила  като 
Договорите.  
                                                 
1 Консолидиран текст, Официален вестник, С 326, 26.10.2012 г., стр. 13. 
 
 

 
4
Разпоредбите  на  Хартата  не  разширяват  по  никакъв  начин  определените  в 
Договорите области на компетентност на Съюза.  
Правата,  свободите  и  принципите,  съдържащи  се  в  Хартата,  се  тълкуват 
съгласно общите разпоредби на дял VII на Хартата, уреждащи нейното тълкуване 
и  прилагане,  и  като  надлежно  се  вземат  предвид  разясненията  в  Хартата,  които 
посочват източниците на тези разпоредби. ” 
 
 
 
б. Договор за функционирането на Европейския съюз (наричан по- 
долу „ДФЕС”)2 
 
4. 
Член 16 от ДФЕС регламентира: 
„1. Всеки има право на защита на личните му данни. 
2.  Европейският  парламент  и  Съветът,  като  действат  в  съответствие  с 
обикновената  законодателна  процедура,  определят  правилата  за  защита  на 
физическите лица по отношение на обработката на личните данни от страна на 
институциите,  органите,  службите  и  агенциите  на  Съюза,  както  и  от 
държавите-членки  при  извършване  на  дейности,  които  попадат  в  обхвата  на 
правото на Съюза, както и по отношение на свободното движение на тези данни. 
Спазването  на  тези  правила  е  предмет  на  контрол  от  страна  на  независими 
органи. 
Правилата,  приети  въз  основа  на  настоящия  член,  не  засягат  специфичните 
правила, предвидени в член 39 от Договора за Европейския съюз.” 
 
5. 
На основание чл. 67, параграф 3 от ДФЕС:  
„Съюзът допринася за осигуряването на високо равнище на сигурност чрез мерки за 
предотвратяване на престъпността, расизма и ксенофобията, както и за борба с 
тях,  чрез  мерки  за  координиране  и  сътрудничество  между  полицейските  и 
съдебните  органи  и  другите  компетентни  органи,  както  и  чрез  взаимното 
признаване  на  съдебните  решения  по  наказателни  дела  и,  ако  е  необходимо,  чрез 
сближаването на наказателните законодателства.” 
 
                                                 
2 Консолидиран текст, Официален вестник, С 326, 26.10.2012 г., стр. 47. 
 
 

 
5
6. 
Член  82,  параграф  1,  буква  г)  от  ДФЕС,  включен  в  част  трета  „Вътрешни 
политики  и  дейности  на  Съюза“,  дял  V  „Пространство  на  свобода,  сигурност  и 
правосъдие“,  глава  4  „Съдебно  сътрудничество  по  наказателноправни  въпроси“ 
гласи: 
„1. Съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза се основава 
на принципа на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения и включва 
сближаването  на  законовите  и  подзаконовите  разпоредби  на  държавите-членки  в 
областите, посочени в параграф 2 и в член 83. 
Европейският  парламент  и  Съветът  приемат,  в  съответствие  с  обикновената 
законодателна процедура, мерки за: 
… 
г)  улесняване  на  сътрудничеството  между  съдебните  или  равностойни  на  тях 
органи  на  държавите-членки  във  връзка  с  наказателните  производства  и 
изпълнението на решенията.“ 
 
7. 
Съгласно разпоредбите на  чл. 87, параграф 1 и параграф 2, буква а) от ДФЕС, 
включен  в  част  трета  „Вътрешни  политики  и  дейности  на  Съюза“,  дял  V 
„Пространство  на  свобода,  сигурност  и  правосъдие“,  глава    5  „Полицейско 
сътрудничество“: 
„1.  Съюзът  развива  полицейско  сътрудничество,  което  обединява  всички 
компетентни 
органи 
на 
държавите-членки, 
включително 
полицейските, 
митническите  и  други  специализирани  правоприлагащи  служби  в  областта  на 
предотвратяването или разкриването на престъпления, както и на действията по 
разследване. 
2.  За  целите  на  параграф  1  Европейският  парламент  и  Съветът  могат,  в 
съответствие  с  обикновената  законодателна  процедура,  да  установят  мерки 
относно: 
а)  събирането,  съхраняването,  обработването,  анализа  и  обмена  на  подходяща 
информация;“ 
 
 
 

 
6
 
 
в.  Декларация  (№  1)  относно  Хартата  на  основните  права  на 
Европейския съюз (наричана по- долу „Декларацията относно Хартата”)3 
 
8. 
Декларацията относно Хартата гласи следното: 
„Хартата  на  основните  права  на  Европейския  съюз,  която  е  правно  обвързваща, 
потвърждава  основните  права,  гарантирани  от  Конвенцията  за  защита  на 
правата на човека и основните свободи и произтичащи от общите за държавите-
членки конституционни традиции. 
Хартата не разширява приложното поле на правото на Съюза извън областите на 
компетентност на Съюза, не създава никакви нови области на компетентност или 
задачи за Съюза и не изменя областите на компетентност и задачите, определени 
от Договорите.” 
 
 
 
д. Харта на основните права на Европейския съюз („Хартата”)4 
 
9. 
Съгласно чл. 7 от Хартата, озаглавен „Зачитане на личния и семейния живот”: 
„Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото 
жилище и тайната на неговите съобщения.” 
 
10. 
Член 8 от Хартата, озаглавен „Защита на личните данни”, гласи: 
„1. Всеки има право на защита на неговите лични данни. 
2. Тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени 
цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго 
предвидено  от  закона  легитимно  основание.  Всеки  има  право  на  достъп  до 
събраните  данни,  отнасящи  се  до  него,  както  и  правото  да  изиска  поправянето 
им. 
3. Спазването на тези правила подлежи на контрол от независим орган.” 
 
 
 
                                                 
3  Декларацията  относно  Хартата  на  основните  права  на  Европейския  съюз  е  приложена  към 
Заключителния  акт  на  Междуправителствената  конференция,  която  прие  Договора  от  Лисабон, 
подписан на 13 декември 2007 г. Официален вестник, С 326, 26.10.2012 г., стр. 337. 
4 Официален вестник, С 326, 26.10.2012 г., стр. 391. 
 
 

 
7
11. 
Според чл. 51 от Хартата, озаглавен „Приложно поле”: 
„1.  Разпоредбите  на  настоящата  харта  се  отнасят  за  институциите,  органите, 
службите  и  агенциите  на  Съюза  при  зачитане  на  принципа  на  субсидиарност, 
както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. 
В  този  смисъл  те  зачитат  правата,  спазват  принципите  и  насърчават  тяхното 
прилагане  в  съответствие  със  своите  компетенции  и  при  зачитане  на 
предоставените в Договорите компетенциите на Съюза.  
2. Настоящата харта не разширява приложното поле на правото на Съюза извън 
компетенциите  на  Съюза,  не  създава  никакви  нови  компетенции  или  задачи  за 
Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите.” 
 
12. 
Член 52 на Хартата, озаглавен „Обхват и тълкуване на правата и принципите”, 
предвижда в параграф 1 и параграф 2 : 
„1.  Всяко  ограничаване  на  упражняването  на  правата  и  свободите,  признати  от 
настоящата  Харта,  трябва  да  бъде  предвидено  в  закон  и  да  зачита  основното 
съдържание  на  същите  права  и  свободи.  При  спазване  на  принципа  на 
пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и 
ако  действително  отговарят  на  признати  от  Съюза  цели  от  общ  интерес  или  на 
необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. 
2. Признатите от настоящата Харта права, които са предмет на разпоредби на 
Договорите, се упражняват при определените в тях условия и граници.” 
 
III. 
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА 
 
13. 
На 2 декември 2010 г., по препоръка на Европейската комисия („Комисията”), 
Съветът  е  приел  решение,  заедно  с  указания  за  водене  на  преговори,  с  което 
разрешава започването на преговори от името на Европейския съюз („ЕС”) с Канада 
относно  предаването  и  използването  на  резервационни  данни  на  пътниците  във 
въздушния  транспорт  (наричани  по-нататък  „PNR  данни“)  с  цел  предотвратяване  и 
борба  с  тероризма  и  други  тежки  форми  на  международната  престъпност. 
Споразумението  е  договорено,  за  да  замени  съществуващо  споразумение  с  Канада, 
влязло в сила на 22 март 2006 г. 
 
 
 

 
8
14. 
През  месец  септември  2010  г.  Комисията  изготви  Съобщение  относно 
глобалния  подход  за  предаване  на  резервационни  данни  на  пътниците  (PNR  данни) 
на  трети  държави.  Основната  цел  на  това  съобщение  е  да  установи  набор  от  общи 
критерии, които да формират основата на бъдещи преговори с трети държави за PNR 
споразумения. 
 
15. 
При  съблюдаване  на  тези  критерии,  Споразумението  между  ЕС  и  Канада  е 
подписано на 25 юни 2014 г. С писмо от 7 юли 2014 г. Съветът е отправил искане за 
одобрение от Парламента на проекта за решение на Съвета относно сключването на 
предвиденото споразумение. 
 
16. 
На  25  ноември  2014  г.  с  резолюция,  приета  на  пленарно  заседание, 
Парламента  е  взел  решение  да  отложи  окончателното  гласуване  по  искането  за 
одобрение  и  да  отправи  към  почитаемия  Съд  Искане  за  становище  относно 
съвместимостта  на  споразумението  с  Договорите  и  Хартата,  както  и  относно 
правилното  правно  основание  на  акта  на  Съвета  за  сключването  на  предвиденото 
Споразумение. 
 
IV. 
ПРАВЕН АНАЛИЗ 
 
1.  Съображения по допустимостта на Искането за становище 
 
17. 
Съгласно съдебната практика целта на процедурата по чл. 218, параграф 11 от 
ДФЕС  е  да  предотврати  правни  спорове  относно  съвместимостта  с  Договорите  на 
международно споразумение, което обвързва Съюза. Възможно решение на Съда , че 
подобно  споразумение,  поради  съдържанието  си  или  поради  процедурата 
посключването му, е несъвместимо с разпоредбите на Договорите, ще предизвика не 
само в контекста на Съюза, но и в международните отношения сериозни затруднения 
за всички заинтересувани страни, включително и за трети страни. Това е специална 
процедура  на  сътрудничество  между  Съда  от  една  страна  и  останалите  институции 
на  Съюза,  и  държавите-  членки  от  друга  страна,  при  която,  преди  сключването  на 
споразумение, което би могло да доведе до спор относно законосъобразността на акт 
 
 

 
9
на  Съюза,  който  го  завършва,  имплементира  или  прилага,  Съдът  е  призван  да  се 
увери, че при тълкуването и прилагането на Договорите правото се спазва.5  
 
18. 
Във  връзка  с  допустимостта  на  отправено  на  основание  чл.  218,  параграф  11 
от ДФЕС искане за становище почитаемият Съд е постановил, че той може да бъде  
сезиран  с  искане  за  постановяване  на  становище  по  всяко  време  преди  Съюзът 
окончателно да е изразил съгласието си да бъде обвързан от споразумение. Освен ако 
не  е  изразено  и  до  изразяване  на  съгласие,  споразумението  остава  предвидено 
споразумение6.  
 
19. 
Съгласно чл. 196, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда Искането за 
становище  може  да  се  отнася  както  до  съвместимостта  между  предвиденото 
споразумение  и  разпоредбите  на  Договорите,  така  и  до  компетентността  на  Съюза 
или на някоя от неговите институции да сключи това споразумение. 
 
20. 
Намираме,  че  Искането  за  становище  изпълнява  критериите  за  допустимост, 
поради  което  българското  правителство  ще  разгледа  по  същество  и  двата  въпроса, 
поставени от Парламента. 
 
2.  Съображения по същество по първия поставен въпрос 
 
21. 
С  първия  си  въпрос  Парламентът  моли  почитаемия  Съд  да  се  произнесе  по 
съвместимостта на предвиденото споразумение с разпоредбите на чл. 16 от ДФЕС и 
членове  7,  8  и  52,  параграф  1  от  Хартата  по  отношение  на  правото  на  физическите 
лица на защита на личните данни.  
 
22. 
Парламентът  изтъква,  че  съществуват  сериозни  съмнения  относно  това  дали 
предвиденото  споразумение  гарантира  пълно  съответствие  с  горепосочените 
разпоредби.  Във  връзка  с  това,  той  се  позовава  на  своята резолюция  от  25  ноември 
2014  г.,  както  и  на  становището  на  Европейския  надзорен  орган  по  защита  на 
данните (ЕНОЗД) от 30 септември 2013 г. и на Решението на многоуважаемия Съд от 
                                                 
5 Становище 2/94 на Съда от 28 март  1996г., EU:C:1996:140, т. т. 3, 4, и 6. 
6 Становище 1/94 на Съда от 15 ноември 1994г., EU:C:1994:384, т. 12. 
 
 
 

 
10
8  април  2014  г.  по  Съединени  дела  C-293/12  и  C-594/12,  Digital  Rights  Ireland  и 
Seitlinger.  
 
23. 
В  Обяснителния  меморандум  към  Предложение  за  Решение  на  Съвета  за 
сключване  на  Споразумението  между  Канада  и  Европейския  съюз  относно 
обработката  и  предаването  на  резервационни  данни  на  пътниците  (PNR  данни)7,  се 
посочва  следното:  „Канадското  законодателство  дава  право  на  Агенцията  на 
канадските гранични служби да изисква от всеки въздушен превозвач, осъществяващ 
пътнически  полети  до  и  от  Канада,  да  ù  предоставя  електронен  достъп  до 
резервационните данни на пътниците (PNR данни), преди пътникът да пристигне или 
да напусне Канада.“ По-нататък в документа се уточнява, че „[т]ова законодателство 
цели получаването на PNR данни по електронен път преди пристигането на полета, с 
което  значително  се  увеличава  способността  на  Агенцията  на  канадските  гранични 
служби  да  извършва  ефикасна  и  ефективна  предварителна  оценка  на  риска  от 
пътниците  и  да  улеснява  пътуванията  с  добри  намерения,  като  по  този  начин 
повишава  сигурността на  Канада.  В сътрудничеството  си с Канада  в  борбата  срещу 
тероризма  и  други  тежки  транснационални  престъпления  Европейският  съюз 
разглежда  предаването  на  PNR  данни  на  Канада  като  средство  за  насърчаване  на 
международното  полицейско  и  съдебно  сътрудничество.  Това  ще  бъде  постигнато 
посредством  споделянето  на  аналитична  информация,  съдържаща  PNR  данни, 
получени  от  Канада,  с  компетентните  полицейски  и  съдебни  органи  на  държавите 
членки, както и с Европол и Евроюст в рамките на съответната им компетентност.“ 
 
24. 
Проектът  на  Споразумение  регламентира  условията  за  предаването  и 
използването на резервационни данни на пътниците (PNR данни) с цел гарантиране 
на сигурността и безопасността на обществеността, и определя начина за защита на 
данните. 
 
25. 
Член  2,  буква  б)  от  проекта  на  Споразумение  дава  следното  определение  на 
понятието  „резервационни  данни  на  пътниците”  („PNR  данни“):  „резервационните 
данни,  създадени  от  въздушен  превозвач  за  всяко  пътуване,  резервирано  от  пътник 
или  от  негово  име,  необходими  за  обработката  и  контрола  на  резервациите.  По-
конкретно  в  рамките  на  настоящото  Споразумение  PNR  данните  се  състоят  от 
                                                 
7 COM(2013) 528 окончателен, 18 юли 2013 г. 
 
 

 
11
елементите, 
изброени 
в 
приложението 
към 
настоящото 
Споразумение.“ 
Същевременно,  в  Съобщението  на  Комисията  относно  глобалния  подход  за 
предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави8 се 
посочва, че „PNR данните представляват непроверена информация, предоставена от 
пътниците  и  събирана  от  въздушните  превозвачи,  която  е  необходима  за 
осъществяването на резервации и чекиране. Тя е запис на изискванията за пътуване 
на всеки пътник и се съдържа в системите на въздушните превозвачи за резервации и 
контрол  на  излитащите  полети.  PNR  данните  съдържат  няколко  различни  вида 
информация,  като  например  дати  на  пътуването,  маршрут,  информация  за  билета, 
информация  за  връзка  като  адрес  и  телефонни  номера,  пътнически  агент, 
информация за плащането, номер на мястото и информация за багажа.” 
 
26. 
В  същото  Съобщение  на  Комисията,  в  точка  3,  озаглавена  „Ревизиран 
глобален  подход  в  областта  на  PNR  данните  за  ЕС”,  се  посочва,  че  за  Съюза  е 
особено важно да вземе предвид новите тенденции и предизвикателства, като развие 
още  повече  глобалния  си  подход  по  отношение  на  предаването  на  PNR  данни  на 
трети  държави  поради  следните  причини:  борба  с  тероризма  и  тежката 
международна  престъпност;  осигуряване  на  защитата  на  личните  данни  и 
неприкосновеността  на  личния  живот;  необходимост  от  осигуряването  на  правна 
сигурност  и  систематизиране  на  задълженията  на  въздушните  превозвачи;  да  се 
установят  общи  условия,  целящи  осигуряването  на  последователност  и  по-
нататъшно  развитие  на  международен  подход;  принос  към  повишаване  на 
удобството на пътниците. 
 
27. 
По  отношение  на  борбата  с  тероризма  и  тежката  международна  престъпност 
се в същото Съобщение откроява следното: „ЕС е задължен спрямо себе си и спрямо 
трети  държави  да  им  сътрудничи  в  борбата  с  тези  заплахи.  Един  от  начините  за 
такова сътрудничество е обменът на данни с трети държави. Предоставянето на PNR 
данни за целите на правоприлагането е необходимо средство за борба с тероризма и 
тежката  международна  престъпност.  Стратегията  за  външното  измерение  на 
въпросите в областта на правосъдието и вътрешните работи, както и Стратегията за 
борба  с  тероризма  на  ЕС  и  Програмата  от  Стокхолм  споменават  нуждата  от  тясно 
сътрудничество с трети държави.“  
                                                 
8 COM(2010) 492 окончателен, 21.9.2010 г. 
 
 

 
12
 
28. 
Във 
връзка 
с 
осигуряване 
на 
защитата 
на 
личните 
данни 
и 
неприкосновеността на личния живот, в документа се откроява, че „ЕС е ангажиран в 
осигуряването на висока степен на ефективна защита на високо равнище на личните 
данни, включително по отношение на предаването на PNR данни на трети държави, 
което  трябва  да  се  извърши  по  сигурен  начин,  съответстващ  на  съществуващите 
правни изисквания на ЕС, както и по отношение на възможността за това пътниците 
да упражняват правата си във връзка с обработката на данните им.” 
 
29. 
По  отношение  на  защитата  на    личните  данни  се  отбелязва  също  така,  че 
„[т]ъй  като  предаването,  използването  и  обработката  на  PNR  данни  засягат 
основното право на лицата на защита на техните лични данни, за ЕС е особено важно 
да си сътрудничи само с тези трети държави, които могат да предоставят адекватно 
равнище на защита на данните за PNR данни, произхождащи от ЕС.” 
 
30. 
Що  се  касае  до  установяването  на  общи  условия,  целящи  осигуряването  на 
последователност  и  по-нататъшно  развитие  на  международен  подход,  се  засягат 
споразуменията  на  ЕС  с  трети  държави.  По-конкретно  в  Съобщението  фигурира 
следният  текст:  „споразуменията,  които  ЕС  подписа  с  трети  държави  в  областта  на 
резервационните  данни  на  пътниците,  са  сходни  по  отношение  на  целта  си,  но 
съдържанието  им  се  различава  по  отношение  на  реда  и  условията  за  предаване  на 
данни  и  характера  на  ангажиментите,  поети  от  третата  държава.  Такива  разлики  в 
ангажиментите са приемливи до известна степен с оглед на различните изисквания и 
различния правен ред във всяка държава, но всички споразумения следва да спазват 
определени общи критерии”.  
 
31. 
В  точка  3.3.  от  документа,  озаглавена  „Стандарти,  съдържание  и  критерии”, 
по отношение на защитата на личните данни се посочва, че „[т]ъй като режимите за 
защита на данните в трети държави могат да се различават от тези, преобладаващи в 
ЕС, е от особена важност за всяко предаване на PNR данни от държави-членки на ЕС 
до  трети  държави  третата  държава  осигурява  адекватно  равнище  на  защита  на 
данните, поставено на солидна правна основа. Това адекватно равнище на защита на 
данните може или да бъде записано в законодателството на третата държава, или да 
бъде 
предоставено 
под 
формата 
на 
правнообвързващи 
ангажименти 
в 
международното споразумение относно обработката на лични данни.“ 
 
 

 
13
 
32. 
Представеният  проект  на  Споразумение  съдържа  например  следните 
разпоредби:  Канада  гарантира,  че  канадският  компетентен  орган  обработва  PNR 
данните,  получени  съгласно  споразумението,  само  за  целите  на  предотвратяване, 
разкриване,  разследване  или  преследване  на  терористични  престъпления  или  тежки 
транснационални  престъпления  (чл.  3,  ал.  1);  Канада  не  изисква  от  въздушните 
превозвачи да предоставят елементи от PNR данни, които още не са събрани или не 
са държани от въздушния превозвач с цел резервиране (чл. 4, ал. 2); При условие че 
се  спазва  споразумението,  се  счита,  че  канадският  компетентен  орган  осигурява 
адекватно  равнище  на  защита,  по  смисъла  на  съответните  правни  норми  на  ЕС  за 
защита  на  данните,  при  обработката  и  използването  на  PNR  данни  (чл.  5);  Канада 
въвежда регулаторни, процедурни или технически мерки, за да защити PNR данните 
срещу случаен, незаконен или неразрешен достъп, обработка или загуба (чл. 9, ал. 1); 
Канада гарантира, че защитните мерки, приложими към обработката на PNR данни, 
се прилагат за всички пътници при равни условия без незаконна дискриминация (чл. 
7); Канада може да обработва чувствителни данни в отделни конкретни случаи, при 
изключителни обстоятелства, когато такава обработка е абсолютно необходима, тъй 
като  животът  на  дадено  лице  е  застрашен  или  съществува  риск  от  сериозно 
нараняване  (чл.  8,  ал.  3);  [Мерките]  за  защита  на  данните  при  обработка  на  PNR 
данни  съгласно  настоящото  Споразумение  ще  са  предмет  на  надзор  от  независим 
публичен  орган  или  от  орган,  създаден  чрез  административни  средства,  който 
упражнява  функциите  си  по  безпристрастен  начин  и  е  с  доказана  степен  на 
автономност  (...)  (чл.  10,  ал.  1);  Канада  гарантира  възможност  за  всяко  физическо 
лице да  има  достъп  до  своите  PNR  данни  (чл.  12,  ал.  1).  В съответствие  с  чл.  14  от 
Споразумението  се  предвижда  и съответно  ниво  на  защита  на  физическите лица  по 
административен  и  съдебен  ред,  като  допълнителна  гаранция  за  защита  срещу 
злоупотреби  с  PNR  данни.  Във  връзка  с  това,  че  физическите  лица  ще  могат  да 
търсят  ефективна  защита  по  съдебен  ред  в  съответствие  с  канадското  право, 
посочваме,  че  Канада  е  приела  и  прилага  всеобхватна  правна  рамка  в  областта  на 
защита  на  личните  данни.  На  федерално  ниво  действат  два  закона:  Privacy  Act  и 
Personal  Information  Protection  and  Electronic  Documents  Act.  Наред  с  това,  много  от 
провинциите  са  приели  и  собствено  законодателство  в  областта  на  защитата  на 
личните  данни.  Прилагането  на  законодателството  и  защитата  на  правата на лицата 
 
 

 
14
във  връзка  с  обработката  на  личните  им данни  се  осигурява  от  независим  надзорен 
орган: Privacy Commissioner of Canada. 
 
33. 
Освен това, в проекта на Споразумение се отбелязва, че то няма за цел да се 
прилага спрямо предварителна информация за пътниците, която се събира и предава 
от въздушните превозвачи на Канада за целите на граничния контрол. 
 
34. 
Защитата  на  физическите  лица  във  връзка с  обработването  на  лични  данни  е 
основно  право.  Член  8,  параграф  1  от  Хартата  и  член  16,  параграф  1  от  ДФЕС 
постановяват, че всеки има право на защита на неговите лични данни. Съгласно член 
16, параграф 2 от ДФЕС  Парламентът и Съветът определят  правилата за защита на 
физическите  лица  по  отношение  на  обработката  на  личните  данни,  както  и  по 
отношение на свободното движение на тези данни. 
 
35. 
Темата  за  използването  на  резервационните  данни  като  източник  на 
информация  в  борбата  с  тероризма  и  тежката  трансгранична  престъпност  е  от 
особена  важност.  Тези  явления  изискват  активно  сътрудничество  в  международен 
план,  включително  с  трети  страни,  което  да  даде  своевременен  отговор  на  общите 
заплахи пред сигурността. 
 
36. 
Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от 
компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването 
или  наказателното  преследване  на  престъпления,  изпълнението  на  наказателни 
санкции,  както  и  опазването  на  законността  и  обществения  ред  и  защитата  на 
обществената  сигурност  и  свободното  движение  на  такива  данни  са  предмет  на 
отделна правна уредба на равнището на Съюза. 
 
37. 
В Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския 
икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Европейска програма за 
сигурност9  от  28  април  2015  г.  се  посочва  следното:  „Настоящата  програма  ще  е 
двигател за по-добър обмен на информация, засилено оперативно сътрудничество и 
взаимно доверие,  като  ще  се  използва пълният  спектър  от  политики  и  инструменти 
на  ЕС.  С  нея  ще  се  гарантира,  че  се  работи  съвместно  по  вътрешните  и  външните 
измерения  на  сигурността.  ЕС  трябва  да  продължи  да  бъде  бдителен  по  отношение 
                                                 
9 COM(2015) 185 окончателен. 
 
 

 
15
на други нововъзникващи заплахи, които също биха могли да изискват координиран 
отговор  от  страна  на  ЕС,  но  програмата  отрежда  приоритет  на  тероризма, 
организираната  престъпност  и  киберпрестъпността  като  взаимносвързани 
области  със  силно  трансгранично  измерение,  в  които  действията  на  ЕС  могат  да 
доведат до осезаеми резултати.“ 
 
38. 
На  следващо  място  в  Съобщението  се  посочва:  „Проследяването  на 
движението  на  извършителите  на  престъпления  е  от  ключово  значение  за 
противодействието  на  терористичните  и  престъпните  мрежи.  Понастоящем  е 
необходимо  съзаконодателите  спешно  да  приключат  работата  си  по  създаването  на 
система  на  ЕС  за  резервационни  данни  на  пътниците  (PNR)  при  въздушни 
превози,  която  да  е  напълно  съвместима  с  Хартата  на  основните  права,  като 
същевременно осигурява солиден и ефективен инструмент на равнище ЕС. Анализът 
на  PNR  данните,  които  се  предоставят  в  момента  на  извършването  на  резервация  и 
при  регистрацията  за  полет,  спомагат  да  се  идентифицират  пътници,  които 
представляват  висок  риск  и  които  до  момента  не  са  известни  на  правоприлагащите 
органи.  PNR  данните  доказаха  значението  си  за  идентифицирането  на  пътници, 
представляващи  висок  риск,  в  контекста  на  борбата  с  тероризма,  трафика  на 
наркотици,  трафика  на  хора,  сексуалната  експлоатация  на  деца  и  други  тежки 
престъпления.  След  като  бъде  приета,  директивата  за  резервационните  данни  на 
пътниците ще осигури по-добро сътрудничество между националните системи и ще 
намали  различията  по  отношение  на  сигурността  между  държавите  членки. 
Наличието  на  общи  показатели  за  риска,  приложими  към  обработването  на  PNR 
данни, ще помогне да се попречи на престъпниците да предотвратят разкриването си 
чрез пътуване през друга държава членка.“ 
 
39. 
Съобщението  подчертава  важната  роля  на  споразуменията  за  резервационни 
данни,  сключени  с  трети  държави,  както  следва:  „ЕС  е  сключил  споразумения 
относно  резервационните  данни  на  пътниците  със  Съединените  щати,  Канада  и 
Австралия. Това сътрудничество има реална добавена стойност за идентифицирането 
и  залавянето  на  чуждестранни  бойци  терористи,  трафиканти  на  наркотици,  или 
пътуващи извършители на сексуални престъпления. Бъдещият подход на Комисията 
към  обмена  на  PNR данни  с  държави  извън  ЕС  ще  отчете  нуждата  от  прилагане  на 
последователни стандарти и от конкретни мерки за защита на основните права. След 
 
 

 
16
като  Съдът  на  Европейския  съюз  представи  становището  си  относно  проекта  на 
споразумение относно резервационните данни на пътниците с Канада и въз основа на 
заключенията  на  Съда,  Комисията  ще  финализира  работата  си  за  установяване  на 
юридически издържани и устойчиви решения за обмена на PNR данни с други трети 
държави, включително като обмисли възможността за типово споразумение относно 
PNR  данните,  в  което  се  определят  изискванията,  които  третите  държави  трябва  да 
изпълняват, за да получават PNR данни от ЕС.“ 
 
40. 
Съгласно  чл.  52,  параграф  1  от  Хартата  „всяко  ограничаване  на 
упражняването  на  правата  и  свободите,  признати  от  настоящата  Харта,  трябва  да 
бъде  предвидено  в  закон  и  да  зачита  основното  съдържание  на  същите  права  и 
свободи.  При  спазване  на  принципа  на  пропорционалност  ограничения  могат  да 
бъдат  налагани, само  ако  са  необходими  и  ако  действително  отговарят  на  признати 
от  Съюза  цели  от  общ  интерес  или  на  необходимостта  да  се  защитят  правата  и 
свободите на други хора.“ 
 
41. 
В Разясненията относно Хартата на основните права10 по отношение на чл. 52 
е  посочено,  че  „Параграф 1  се  отнася  за  режима  на  ограничаване  на  правата. 
Използваният  текст  се  ръководи  от  практиката  на  Съда:  „…  съгласно  трайната 
практика  на  Съда  върху  упражняването  на  основните  права  могат  да  се  налагат 
ограничения, по-специално в рамките на една обща организация на пазара, само при 
условие, че тези ограничения наистина отговарят на преследвани от Общността цели 
от  общ  интерес  и  по  отношение  на  преследваната  цел  не  представляват 
непропорционална  и  неоснователна  намеса,  която  би  накърнила  самата  същност  на 
тези права (…) Посочването на признатите от Съюза общи интереси, обхваща както 
целите, посочени в член 3 от Договора за Европейския съюз, така и други интереси, 
защитени  в  специфичните  разпоредби  на  Договорите,  като  например  член 4, 
параграф 1 от Договора за Европейския съюз, член 35, параграф 3 и членове 36 и 346 
от Договора за функционирането на Европейския съюз.” 
42. 
На  основание  член  5,  параграф  4  от  ДЕС:  “По  силата  на  принципа  на 
пропорционалност,  съдържанието  и  формата  на  дейност  на  Съюза  не  надхвърлят 
необходимото  за  постигане  на  целите  на  Договорите.  Институциите  на  Съюза 
                                                 
10 Официален вестник, С 303 от 14.12.2007 г., стр. 17-35. 
 
 

 
17
прилагат  принципа  на  пропорционалност  в  съответствие  с  Протокола  относно 
прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност.” 
 
43. 
Принципът на пропорционалност е част от основните принципи на правото на 
Съюза и изисква мерките, установени с разпоредба на правото на Съюза, да бъдат в 
състояние  да  осъществят  легитимните  цели,  преследвани  от  съответната  правна 
уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане.11 
 
44. 
В Разясненията относно Хартата на основните права по отношение на чл. 8 се 
посочват  правни  актове  на  Съюза,  които  съдържат  условия  и  ограничения  за 
упражняването на правото на защита на личните данни.  
 
45. 
Съгласно  чл.  3,  параграф  2  от  ДЕС  Съюзът  предоставя  на  своите  граждани 
пространство  на  свобода,  сигурност  и  правосъдие  без  вътрешни  граници,  в  което  е 
гарантирано  свободното  движение  на  хора  в  съчетание  с  подходящи  мерки  по 
отношение  на  контрола  на  външните  граници,  убежището,  имиграцията,  както  и 
предотвратяването и борбата с престъпността. 
 
46. 
На основание чл. 67, параграф 3 от ДФЕС Съюзът допринася за осигуряването 
на  високо  равнище  на  сигурност  чрез  мерки  за  предотвратяване  на  престъпността, 
расизма  и  ксенофобията,  както  и  за  борба  с  тях,  чрез  мерки  за  координиране  и 
сътрудничество  между  полицейските  и  съдебните  органи  и  другите  компетентни 
органи,  както  и  чрез  взаимното  признаване  на  съдебните  решения  по  наказателни 
дела и, ако е необходимо, чрез сближаването на наказателните законодателства. 
 
47. 
Предотвратяването и борбата с престъпността представляват по наше мнение 
цели от общ интерес. Считаме, че същото е относимо и за борбата с тероризма. Тези 
цели биха могли да оправдаят ограничения в упражняването на основните права.  
 
48. 
В конкретния случай считаме, че подобна намеса не е непропорционална или 
неоснователна.  
 
49. 
Предаването  на  резервационни  данни  засяга  личната  сфера,  но  когато  това  е 
свързано с предотвратяването на заплахата от тероризъм и тежка престъпност.  
                                                 
11 Решение Billerud Karlsborg and Billerud Skärblacka, С-203/12, EU:C:2013:664,т. 34. 
 
 

 
18
 
50. 
В  тази  връзка  трябва  да  се  посочи,  че  PNR  данните  са  необходими  за 
ефективното предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на 
терористични престъпления и на тежки престъпления и по този начин  за  укрепване 
на вътрешната сигурност, включително чрез съпоставянето на тези данни с различни 
бази  данни  за  издирвани  лица  и  предмети,  за  събирането  на  доказателства  и,  при 
необходимост,  за  откриването  на  съучастници  на  престъпници  и  разкриването  на 
престъпни  мрежи.  Обработката  на  тези  данни  е  ограничена  до  строго  определени 
цели, именно с оглед защитата на основните права. 
 
51. 
Предвиденото  споразумение  представлява  международен  договор,  уреждащ 
предаването  и  използването  на  PNR  данни  с  цел  предотвратяване  и  борба  с 
тероризма и други тежки форми на международна престъпност. Проектът предвижда 
определени задължения, които да гарантират необходимостта и пропорционалността 
на намесата в личната сфера на лицата, по такъв начин, че подобно засягане да бъде 
оправдано.  Предложеният  проект  е  подходящ  за  постигане  на  поставената  цел  и  не 
надхвърля необходимото за това, като се зачита основното съдържание на правото на 
защита на личните данни. С оглед на посоченото намираме, че в случая изискванията 
на чл. 52, параграф 1 от Хартата са спазени. 
 
52. 
Във връзка с чл. 7 от Хартата също бихме желали да насочим вниманието на 
почитаемия Съд към Разясненията относно Хартата. Във връзка с тази разпоредба , в 
тях се посочва, че правата, гарантирани в чл. 7, съответстват на правата, гарантирани 
от  чл.  8  от  Европейската  конвенция  за  защита  на  правата  на  човека  и  основните 
свободи  („ЕКПЧ”).  В  съответствие  с  чл.  52,  параграф 3,  това  право  има  същия 
смисъл и обхват, както съответния член от ЕКПЧ. От това следва, че ограниченията, 
които могат законно да им бъдат наложени, са същите, както разрешените от чл. 8 от 
ЕКПЧ: 
„1.   Всеки  има  право  на  зачитане  на  неговия  личен  и  семеен  живот,  на  неговото 
жилище и тайната на неговата кореспонденция. 
2.   Намесата  на  държавните  власти  в  ползването  на  това  право  е  недопустима 
освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество 
в  интерес  на  националната  и  обществената  сигурност  или  на  икономическото 
 
 

 
19
благосъстояние на страната, за  предотвратяване  на  безредици  или престъпления, 
за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“ 
 
53. 
От  Разясненията  следва,  че  в  определени  хипотези  намесата  на  държавните 
власти в ползването на това право е допустима. 
 
54. 
В  заключение  намираме,  че  предвиденото  Споразумение  между  Канада  и 
Европейския  съюз  относно  предаването  и  обработката  на  резервационни  данни  на 
пътниците е съвместимо с разпоредбите на Договорите (чл. 16 от ДФЕС) и Хартата 
(членове  7,  8  и  52,  параграф  1)  по  отношение  на  правото  на  физическите  лица  на 
защита на личните данни. 
 
3. Съображения по същество по втория поставен въпрос 
 
55. 
С  втория  си  въпрос  Парламентът  отправя  питане  до  многоуважаемия  Съд 
относно  избора  на  подходящото  правно  основание  за  решението  за  сключване  на 
предвиденото споразумение.  
 
56. 
Както Комисията, така и Съветът използват като правно основание в проекта 
за решение за сключване на споразумението член 82, параграф 1, буква г) и член 87, 
параграф  2,  буква  а)  от  ДФЕС.  В  контекста  на  практиката  на  Съда  в  тази  област, 
както и на посоченото по-горе становище на ЕНОЗД, Парламентът изпитва съмнения 
дали  правилното  правно  основание  не  е  по-скоро  член  16  от  ДФЕС.  Изборът  на 
правно  основание  поражда  последици  за  прилагането  на  Протокол  (№  21)  относно 
позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на 
свобода,  сигурност  и  правосъдие,  както  и  за  прилагането  на  Протокол  (№  22) 
относно позицията на Дания, приложени към ДЕС и ДФЕС.  
 
57. 
Член  82,  параграф  1,  буква  г)  и  член  87,  параграф  2,  буква  а)  от  ДФЕС  се 
отнасят до полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни  въпроси. В 
допълнение,  предвиденото  Споразумение  изрично  урежда  осъществяването  на 
полицейско и съдебно сътрудничество. Съгласно член 6, параграф 1 от него, Канада 
споделя  с  Европол  или  Евроюст,  в  рамките  на  съответните  им  правомощия,  или  с 
полицейските  или  съдебните  органи  на  дадена  държава  —  членка  на  Европейския 
 
 

 
20
съюз,  веднага  щом  стане  практически  възможно,  уместна  и  подходяща  аналитична 
информация, съдържаща PNR данни, получени по силата на Споразумението. 
 
58. 
В съответствие с втория параграф на член 6 на Споразумението, по искане на 
Европол или Евроюст, канадската страна им предоставя, както и на полицейски или 
съдебни  органи  на  дадена  държава-членка  на  Европейския  съюз,  PNR  данни  или 
аналитична  информация,  съдържаща  PNR  данни,  получени  по  силата  на  това 
споразумение, в  конкретни  случаи  за  предотвратяване, разкриване,  разследване или 
преследване  в  рамките  на  Европейския  съюз  на  терористично  престъпление  или 
тежко транснационално престъпление. 
 
59. 
Съгласно  постоянната  практика  на  Съда  изборът  на  правното  основание  на 
даден акт на Съюза трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да 
бъдат  предмет  на  съдебен  контрол,  сред  които  са  целта  и  съдържанието  на  акта.12 
Ако при  проверката на съответния акт се установи, че той има двойна цел или че е 
съставен  от  две  части,  едната  от  които  може  да  бъде  определена  като  основна  или 
преобладаваща,  докато  другата  е  само  акцесорна,  актът  трябва  да  има  едно-
единствено  правно  основание,  а  именно  правно  основание,  което  съответства  на 
основната или преобладаващата цел или съставна част.13 
 
60. 
Съгласно  чл.  1  от  предвиденото  Споразумение  в  него  страните  определят 
условията  за  предаването  и  използването  на  резервационни  данни  на  пътниците 
(PNR данни) с цел гарантиране на сигурността и безопасността на обществеността и 
определят начина за защита на данните. Според чл. 3, параграф 1 от проекта, Канада 
гарантира,  че  канадският  компетентен  орган  обработва  PNR  данните,  получени 
съгласно настоящото Споразумение, само за целите на предотвратяване, разкриване, 
разследване  или  преследване  на  терористични  престъпления  или  тежки 
транснационални престъпления. 
 
61. 
Предаването  и  използването  на  резервационни  данни  на  пътниците  във 
въздушния  транспорт  (PNR  данни)  са  обосновани  с  цел  предотвратяване  и  борба  с 
тероризма и други тежки форми на международна престъпност. Защитата на личните 
                                                 
12 Решение Комисия/Съвет, С-137/12, EU:C:2013:675, т. 52. 
13 Решение Комисия/Съвет, С-137/12, EU:C:2013:675, т. 53. 
 
 

 
21
данни  се  явява  необходима  гаранция  за  законосъобразното  събиране  и  анализ  в 
контекста на основната цел, а не самостоятелна цел на споразумението. 
 
62. 
С оглед на посоченото дотук, по наше мнение основната цел на предвиденото 
Споразумение  е  свързана  с  предотвратяване  и  борба  с  тероризма  и  други  тежки 
престъпления.   
 
63. 
В заключение намираме, че разпоредбите на чл. 82, параграф 1, буква г) и чл. 
87,  параграф  2,  буква  а)  от  ДФЕС  съставляват  подходящото  правно  основание  на 
акта на Съвета относно сключването на предвиденото Споразумение. 
 
 
 
 

 
22
 
V. 
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 
 
64. 
Правителството  на  Република  България  има  честта  да  предложи  на  Съда  на 
Европейския съюз да приеме Искането за становище на Парламента за допустимо.  
 
65. 
С  оглед  на  изложените  съображения,  предлагаме  почитаемият  Съд  да 
отговори на въпросите, поставени от Парламента в Искането за становище в смисъл, 
че: 
 
1)  Предвиденото  Споразумение  между  Канада  и  Европейския  съюз  относно 
предаването и обработката на резервационни данни на пътниците е съвместимо с 
разпоредбите  на  Договорите  (чл.  16  от  Договора  за  функционирането  на 
Европейския съюз) и Хартата на основните права на Европейския съюз (членове 7, 8 
и  52,  параграф  1)  по  отношение  на  правото  на  физическите  лица  на  защита  на 
личните данни;  
 
2)  Разпоредбите  на  чл.  82,  параграф  1,  буква  г)  и  чл.  87,  параграф  2,  буква  а)  от 
Договора  за  функционирането  на  Европейския  съюз  съставляват  подходящото 
правно  основание  на  акта  на  Съвета  относно  сключването  на  предвиденото 
споразумение. 
 
 
 
 
Елина Петранова 
 
 
 
 
 
 
     Мария Георгиева 
 
Процесуални представители на Република България